30 июн. 2011 г., 11:51

Моят мъж

12.7K 5 52

                                                         На Сергей

 

 

Той не сваля звезди от небето,
не цитира ми стих подир стих,
ала някак ми грабна сърцето
и се влюбих от първия миг.

 

Той не е дори романтичен,
(е, понякога носи цветя),
но е истински, земен, различен,
малко смръщен, но ми усмихва деня.

 

Той е в повечко даже ревнив,
(знам, не е никак идеален),
но хлапакът във него е жив
и му придава чар по-специален.

 

Той, той е всичко за мен,
моя радост, и тъга, и надежда,
ту е пролетен, ту е есенен ден,
но е моят мъж и друг не поглеждам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жанет Велкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е да знаем, че жените обичат неподправено, когато срещнат неподправен мъж...
    Поздравления, Жанет!
    Никога не е късно да поздравиш някого.
  • Ехеее,къде си се върнал приятелю,здравей
    Не се знае,може пък и да напише
    Благодаря ти за пожеланието!
  • И моята съпруга е от Варна, ама не пише стихове за мен. Съдба, примиряваме се. Завидях му на Сергей.Да сте живи и здрави и все така влюбени. Амин.

  • Правилно го произнасяш,да
    Благодаря ти от името на двама ни!
    Направо ме обездуми,с този си коментар
    (изтрито:
    antoan1antoan (Антоан Антонов): 19-08-2011г. 14:56

    Ех, че слънчево! Трябваше да прочета този стих! Прямотата ти е истинска (неподправена) и този пост доказва това! Сигурен съм, че Сергей ти импонира! Помислих си:
    "- Дали моите близки ще прочетат нещо за себе си, написано от мен?"
    И веднага си отговорих: Нееее! Не съм толкова силен, колкото Джуджи... надявам се, че не греша в произнасянето на ник-нейма ти - много хубаво ми звучи!)
    Ето и затова ти се покланям с най-"японския" поклон на който съм способен. Пиша "японски" защото японците винаги се покланят в знак на уважение, когато контактуват с някого официално - например преди реч в парламента - първо поклон към слушателите, после речта!
  • Добре дошла,Никол на моята страничка
    (ако ме видиш каква съм червена сега...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...