30.06.2011 г., 11:51

Моят мъж

12.7K 5 52

                                                         На Сергей

 

 

Той не сваля звезди от небето,
не цитира ми стих подир стих,
ала някак ми грабна сърцето
и се влюбих от първия миг.

 

Той не е дори романтичен,
(е, понякога носи цветя),
но е истински, земен, различен,
малко смръщен, но ми усмихва деня.

 

Той е в повечко даже ревнив,
(знам, не е никак идеален),
но хлапакът във него е жив
и му придава чар по-специален.

 

Той, той е всичко за мен,
моя радост, и тъга, и надежда,
ту е пролетен, ту е есенен ден,
но е моят мъж и друг не поглеждам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е да знаем, че жените обичат неподправено, когато срещнат неподправен мъж...
    Поздравления, Жанет!
    Никога не е късно да поздравиш някого.
  • Ехеее,къде си се върнал приятелю,здравей
    Не се знае,може пък и да напише
    Благодаря ти за пожеланието!
  • И моята съпруга е от Варна, ама не пише стихове за мен. Съдба, примиряваме се. Завидях му на Сергей.Да сте живи и здрави и все така влюбени. Амин.

  • Правилно го произнасяш,да
    Благодаря ти от името на двама ни!
    Направо ме обездуми,с този си коментар
    (изтрито:
    antoan1antoan (Антоан Антонов): 19-08-2011г. 14:56

    Ех, че слънчево! Трябваше да прочета този стих! Прямотата ти е истинска (неподправена) и този пост доказва това! Сигурен съм, че Сергей ти импонира! Помислих си:
    "- Дали моите близки ще прочетат нещо за себе си, написано от мен?"
    И веднага си отговорих: Нееее! Не съм толкова силен, колкото Джуджи... надявам се, че не греша в произнасянето на ник-нейма ти - много хубаво ми звучи!)
    Ето и затова ти се покланям с най-"японския" поклон на който съм способен. Пиша "японски" защото японците винаги се покланят в знак на уважение, когато контактуват с някого официално - например преди реч в парламента - първо поклон към слушателите, после речта!
  • Добре дошла,Никол на моята страничка
    (ако ме видиш каква съм червена сега...

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...