Моят наставник
Пролетта идва
и някак е леко,
наоколо весело
като в спомен пиян,
а тежат сред багажа
остарели куплети,
подритната обич
и денят- от приятел обран.
Но дошъл е врабецът-
моят наставник-
весел подскача
от клонче на храст.
за него-
животът не става омразник.
Врабецът дано да остане
сред нас.
Недей си отива, нахакан и малък.
От обич прочистен
остарява градът.
Сам ще преглъща
горчивия залък,
човекът останал
чужд за света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
Благодаря Ти!*
