Моят познат непознат
Влезе натрапчиво в мислите,
без да ме питаш дори,
дето ги няма ни титлите,
нито покана важи.
С поглед проникна зад зримото,
там, дето скрила бях аз
грам от едва доловимото
късче безценен елмаз.
И засканира в дълбокото
някъде вътре във мен
всяко парче от душата ми,
с усет от Бога дарен.
Всяка забравена тръпчица
някак с любов опозна.
Моето внуче си, слънчице,
моят познат непознат.
Веси_Еси (Еси)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Еси Все права защищены
