Моят познат непознат
Влезе натрапчиво в мислите,
без да ме питаш дори,
дето ги няма ни титлите,
нито покана важи.
С поглед проникна зад зримото,
там, дето скрила бях аз
грам от едва доловимото
късче безценен елмаз.
И засканира в дълбокото
някъде вътре във мен
всяко парче от душата ми,
с усет от Бога дарен.
Всяка забравена тръпчица
някак с любов опозна.
Моето внуче си, слънчице,
моят познат непознат.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
