23 янв. 2020 г., 14:55

Моят приятел

1.7K 3 14

 

Имам си един приятел,

на сиренцето обожател.

През нощта, когато спя,

го обръща на игра.

Хлопа-тропа по тавана

и не мога да го хвана,

той голям е беладжия,

гризе салам, дърво, хартия.

Има розови очички

и закръглени ушички,

има си и сив кожух,

пък и много остър слух.

Не се води на каишка!

Що е то? Това е .....................

 

Този, който го познае,

с него ще си поиграе,

а сетне за благодаря,

дори ще му го подаря!

 

Авт. Весо: 23.01.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Христов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти Данси! А бе много шедьоври има под мен, щото темата е великолепна, та реших и аз тук да се лепна. Радвам се за подкрепата.
  • Успех и от мен, Весо!
  • Ха ха ха ... Марги, май си на страната на губещите. Наде, Браво - позна! Ще ти дам да си поиграеш с мишито. Благодаря за "+"-а. Сенд, пея братле, така си гоня мишките. А за съселите си прав, така тропат че ще падне тавана. "Ангелче" благодаря за включването, разкри ме, да знаеш. Забавлявам се и по някой път се сърдя като дете, ама па и бързо ми минава - да му мислят другите.
  • Художник и поет... Ако можеш и да пееш, ще си 3 в 1, цена няма да имаш!
    Относно мишлетата, те са доста кротички. Съсели да ти се завъдят на тавана, да усетиш как взимат завоите с плонж... голяма нощна веселба е.
  • Исках да кажа, че са ми много симпатични мишлетата, особено полските и непрекъснато влизам в конфронтации, заради тях. Или с котките, или с майка ми, която реагира точно, като жената от "Том и Джери", като ги види. Допълнителен плюс за творбата е това, че е гатанка.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...