Имам си един приятел,
на сиренцето обожател.
През нощта, когато спя,
го обръща на игра.
Хлопа-тропа по тавана
и не мога да го хвана,
той голям е беладжия,
гризе салам, дърво, хартия.
Има розови очички
и закръглени ушички,
има си и сив кожух,
пък и много остър слух.
Не се води на каишка!
Що е то? Това е .....................
Този, който го познае,
с него ще си поиграе,
а сетне за благодаря,
дори ще му го подаря!
Авт. Весо: 23.01.2020г.
© Веселин Христов All rights reserved.
Радвам се за подкрепата.
Наде, Браво - позна! Ще ти дам да си поиграеш с мишито. Благодаря за "+"-а. Сенд, пея братле, така си гоня мишките. А за съселите си прав, така тропат че ще падне тавана. "Ангелче" благодаря за включването, разкри ме, да знаеш. Забавлявам се и по някой път се сърдя като дете, ама па и бързо ми минава - да му мислят другите. 
Допълнителен плюс за творбата е това, че е гатанка.Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
