23.01.2020 г., 14:55

Моят приятел

1.7K 3 14

 

Имам си един приятел,

на сиренцето обожател.

През нощта, когато спя,

го обръща на игра.

Хлопа-тропа по тавана

и не мога да го хвана,

той голям е беладжия,

гризе салам, дърво, хартия.

Има розови очички

и закръглени ушички,

има си и сив кожух,

пък и много остър слух.

Не се води на каишка!

Що е то? Това е .....................

 

Този, който го познае,

с него ще си поиграе,

а сетне за благодаря,

дори ще му го подаря!

 

Авт. Весо: 23.01.2020г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Христов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Данси! А бе много шедьоври има под мен, щото темата е великолепна, та реших и аз тук да се лепна. Радвам се за подкрепата.
  • Успех и от мен, Весо!
  • Ха ха ха ... Марги, май си на страната на губещите. Наде, Браво - позна! Ще ти дам да си поиграеш с мишито. Благодаря за "+"-а. Сенд, пея братле, така си гоня мишките. А за съселите си прав, така тропат че ще падне тавана. "Ангелче" благодаря за включването, разкри ме, да знаеш. Забавлявам се и по някой път се сърдя като дете, ама па и бързо ми минава - да му мислят другите.
  • Художник и поет... Ако можеш и да пееш, ще си 3 в 1, цена няма да имаш!
    Относно мишлетата, те са доста кротички. Съсели да ти се завъдят на тавана, да усетиш как взимат завоите с плонж... голяма нощна веселба е.
  • Исках да кажа, че са ми много симпатични мишлетата, особено полските и непрекъснато влизам в конфронтации, заради тях. Или с котките, или с майка ми, която реагира точно, като жената от "Том и Джери", като ги види. Допълнителен плюс за творбата е това, че е гатанка.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...