Моят Ритъм (2003)
Часовник без име.
Стрелки без номер.
Циферблат без бяло.
Докосни ме, прегърни ме,
помогни ми.
Сега съм само тяло.
Страх ме е
от времето спряло.
Безумен ритъм.
Минутите се сливат във едно.
В безкрая?
Търся, моля, питам.
И няма вчера.
Няма утре.
Няма днес.
Само Сега.
Сега е пак химера.
Сега умира.
И е пак Сега.
Часовникът пак спира.
Задъхан, развълнуван
и наежен.
Дебне в мрака.
А аз се крия и треперя....
Чака...
Ще ме открие.
Плача.
Метални устни в мойта плът ще впие.
Стрелките се въртят обезумели.
Прескачат се по циферблата.
Спрели.
Крещя.
Но само той ме чува.
И аз се раждам,
за да стигна края.
И пак да се родя,
за да умра.
И хода на часовника да спра.
Ритъм...
Безумен и крещящ.
Отровен.
Спрял, застинал.
Гнил.
Реален.
Моят Ритъм.
09. 02. 2003
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Симеонова Все права защищены
