nature_of_freak (Александра Симеонова)
24 5
Feb 10, 2009, 7:00 AM

Моят Ритъм (2003) 

  Poetry » Phylosophy
752 0 2

 

Часовник без име.

Стрелки без номер.

Циферблат без бяло.

 

Докосни ме, прегърни ме,

помогни ми.

Сега съм само тяло.

 

Страх ме е

от времето спряло.

 

Безумен ритъм.

Минутите се сливат във едно.

В безкрая?

Търся, моля, питам.

 

И няма вчера.

Няма утре.

Няма днес.

Само Сега.

Сега е пак химера.

 

Сега умира.

И е пак Сега.

Часовникът пак спира.

 

Задъхан, развълнуван

и наежен.

 

Дебне в мрака.

А аз се крия и треперя....

Чака...

Ще ме открие.

Плача.

Метални устни в  мойта плът ще впие.

Стрелките се въртят обезумели.

Прескачат се по циферблата.

Спрели.

Крещя.

Но само той ме чува.

 

И аз се раждам,

за да стигна края.

И пак да се родя,

за да умра.

И хода на часовника да спра.

 

Ритъм...

Безумен и крещящ.

Отровен.

Спрял, застинал.

Гнил.

Реален.

 

Моят Ритъм.

 

 

09. 02. 2003

© Александра Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??