18 дек. 2007 г., 09:12

Моят страх

Поэзия » Другая

1.4K 0 13

Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е...
Ръцете самотни, препълнени с грях...

Отлита надеждата, бледнеят страните...
Гласът - захриптял, раменете - превити....
И няма бъдеще...
Душата - неспомняща...
И толкова тъжно сърцето, безпомощно...
Във стаята - никой... Там болка вилнее...
И самотен, човекът сам ще изтлее...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

blackberry (Александра Михалева)

Благодаря! Поздрави, Витания!

2007-12-19T20:06:53+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Не допускай да те превзема, страхотно е стихотворението ти!!!

2007-12-18T22:50:27+02:00
blackberry (Александра Михалева)

Права си, Маги... Така е. Целувам те!
Целувки и на теб, Ани.
Благодаря ви, че ми отделихте мъничко време!

2007-12-18T19:26:17+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Страх ни е от нещо , което не познаваме...
но в тъмното на живота няма нищо по различно
от това , което е в светлината...не се страхувай.
----------
понякога в живота ни настъпва мрак
пропълзява в душата ни студен и глупав страх...
но щом петел изкукурига, отива си нощта,
колко хубаво е, че те има, прекрасен е светът...
----------
виж и мен ме е било страх,
но не мисля за него, а живея...
с много обич за теб, Александра.

2007-12-18T18:57:28+02:00
Aneta_kz (Анета)

Поздравления и от мен, Алекс!
Много вълнуващ стих!

2007-12-18T17:47:37+02:00