18.12.2007 г., 9:12

Моят страх

1.4K 0 13
Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е...
Ръцете самотни, препълнени с грях...

Отлита надеждата, бледнеят страните...
Гласът - захриптял, раменете - превити....
И няма бъдеще...
Душата - неспомняща...
И толкова тъжно сърцето, безпомощно...
Във стаята - никой... Там болка вилнее...
И самотен, човекът сам ще изтлее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Поздрави, Витания!
  • Не допускай да те превзема, страхотно е стихотворението ти!!!
  • Права си, Маги... Така е. Целувам те!
    Целувки и на теб, Ани.
    Благодаря ви, че ми отделихте мъничко време!
  • Страх ни е от нещо , което не познаваме...
    но в тъмното на живота няма нищо по различно
    от това , което е в светлината...не се страхувай.
    ----------
    понякога в живота ни настъпва мрак
    пропълзява в душата ни студен и глупав страх...
    но щом петел изкукурига, отива си нощта,
    колко хубаво е, че те има, прекрасен е светът...
    ----------
    виж и мен ме е било страх,
    но не мисля за него, а живея...
    с много обич за теб, Александра.
  • Поздравления и от мен, Алекс!
    Много вълнуващ стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....