18.12.2007 г., 9:12 ч.

Моят страх 

  Поезия » Друга
988 0 13
Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е...
Ръцете самотни, препълнени с грях...

Отлита надеждата, бледнеят страните...
Гласът - захриптял, раменете - превити....
И няма бъдеще...
Душата - неспомняща...
И толкова тъжно сърцето, безпомощно...
Във стаята - никой... Там болка вилнее...
И самотен, човекът сам ще изтлее...

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Поздрави, Витания!
  • Не допускай да те превзема, страхотно е стихотворението ти!!!
  • Права си, Маги... Така е. Целувам те!
    Целувки и на теб, Ани.
    Благодаря ви, че ми отделихте мъничко време!
  • Страх ни е от нещо , което не познаваме...
    но в тъмното на живота няма нищо по различно
    от това , което е в светлината...не се страхувай.
    ----------
    понякога в живота ни настъпва мрак
    пропълзява в душата ни студен и глупав страх...
    но щом петел изкукурига, отива си нощта,
    колко хубаво е, че те има, прекрасен е светът...
    ----------
    виж и мен ме е било страх,
    но не мисля за него, а живея...
    с много обич за теб, Александра.
  • Поздравления и от мен, Алекс!
    Много вълнуващ стих!
  • Благодаря, Рени... Ще опитам, ама нещо "музата" я няма Прегръщам те!
  • Благодаря ви от сърце... Прегръщам ви!
  • Прекрасно!!!
  • Тъга....Чудесен стих, Алекс!!! Липсваше ми!
  • Чудесно!Много ми харесва
  • Поздравления ,Алекс !Чудесен стих - пък макар и тъжен !
  • Страховете са нещото,с което се борим през целия си живот,а спрем ли просто спираме да живеем!Така че смело продължавай да ги преборваш!Успех!
  • Много е тъжно , но хубаво!!!
Предложения
: ??:??