18 dic 2007, 9:12

Моят страх

  Poesía » Otra
1.4K 0 13
Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е...
Ръцете самотни, препълнени с грях...

Отлита надеждата, бледнеят страните...
Гласът - захриптял, раменете - превити....
И няма бъдеще...
Душата - неспомняща...
И толкова тъжно сърцето, безпомощно...
Във стаята - никой... Там болка вилнее...
И самотен, човекът сам ще изтлее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Поздрави, Витания!
  • Не допускай да те превзема, страхотно е стихотворението ти!!!
  • Права си, Маги... Така е. Целувам те!
    Целувки и на теб, Ани.
    Благодаря ви, че ми отделихте мъничко време!
  • Страх ни е от нещо , което не познаваме...
    но в тъмното на живота няма нищо по различно
    от това , което е в светлината...не се страхувай.
    ----------
    понякога в живота ни настъпва мрак
    пропълзява в душата ни студен и глупав страх...
    но щом петел изкукурига, отива си нощта,
    колко хубаво е, че те има, прекрасен е светът...
    ----------
    виж и мен ме е било страх,
    но не мисля за него, а живея...
    с много обич за теб, Александра.
  • Поздравления и от мен, Алекс!
    Много вълнуващ стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...