23 июн. 2009 г., 20:01

Моят свят 

  Поэзия » Любовная
797 0 4



Заплющя като дъжд, не - градушка,
побеля като момина риза
и остана студено на двора -
този град ми накъса чеиза...

Уж бе ясно - без диря от облак,
откъде се изсипа пороя?
Аз съм вкъщи, не съм се уплашила -
спя завита в прегръдката твоя.

Може утре отново да блъска,
да чернее от яд от зарана.
В моя свят ще изгрее пак слънце,
щом се сгушваме някъде двама.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??