Заплющя като дъжд, не - градушка,
побеля като момина риза
и остана студено на двора -
този град ми накъса чеиза...
Уж бе ясно - без диря от облак,
откъде се изсипа пороя?
Аз съм вкъщи, не съм се уплашила -
спя завита в прегръдката твоя.
Може утре отново да блъска,
да чернее от яд от зарана.
В моя свят ще изгрее пак слънце,
щом се сгушваме някъде двама.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
