Целуни ме,
целуни душата ми и погледни във нея.
Тя има нужда от обич,
но не обикновена, наивна, лъжовна.
Тя има нужда да гори и да изгаря,
за да може после да се издигне отново -
по-мъдра, по-смела, по-страстна.
И не от пепелта ще се издигне, а от мига.
Онзи миг от вечността, който ти ми даряваш.
Този миг, който ме преобръща и съживява.
Този миг, който ми позволява да бъда това, което съм,
а не онова, което всички искат от мен... ...