Целуни ме,

целуни душата ми и погледни във нея.

Тя има нужда от обич,

но не обикновена, наивна, лъжовна.

Тя има нужда да гори и да изгаря, 

за да може после да се издигне отново -

по-мъдра, по-смела, по-страстна.

И не от пепелта ще се издигне, а от мига.

Онзи миг от вечността, който ти ми даряваш.

Този миг, който ме преобръща и съживява.

Този миг, който ми позволява да бъда това, което съм,

а не онова, което всички искат от мен...

Вземи ръката ми...

Поведи ме там - във мечтите ни,

покажи ми пътя през моста на вечността..

Една звезда... тя ще ни свети и ще ни води напред...

Обичай ме...

Обичай ме нежно, ти знаеш как.

Обичай  ме така, както го чувстваш с душата си, със сърцето си..

Така нашият свят ще е вечен, красив и достижим...