11 апр. 2010 г., 13:03

Моят свят

1.3K 0 29

Питам се къде е моят свят

Как излиза се от този кръговрат

Като пръстен без начало и без край

Искаме животът да е рай

В шемет се въртим безспирно

Все живеем набаирно

В лудост моят свят живее

За да може да се оцелее

Питам се къде е моят свят

Скрит във всеки шарен цвят

Цветно искам да живея

В лудост да горя и да се смея

Моят свят е пъстър шарен

Слънчев съм във него лъчезарен

В много светове живея

С много цветове лудея

И не искам да сивея

Омръзна ми да крия

Да съм тия и ония

Дет' се правят на светия

Знам къде е моят свят

Ей го шарен и на всички ни познат

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цветовете,лудостта и омагьосаният кръг.Винаги вървят в комплект нали? хехе харесвам напомня ми... липсвах си :D
  • Лудост има....Благодаря ЕМИ,БЕЛЛА....ТОПЛИНКА!!!
  • Щастливи са тези които успяват да се измъкнат от сивото и да се потопят в багрите... та дори и малко лудост не е излишна!
    Поздрав!
  • ТАНИЧКА -БЛАГОДАРЯ!!!Трогна ме много стихчето!!!зарадва ме!!!
    МАГИ И НА ТЕБ БЛАГОДАРЯ!!!УСМИВКИ .ТОПЛИНКА ЗА ВАС!!!
  • светъл и слънчев е твоят свят...

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...