longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
11 abr 2010, 13:03

Моят свят

  Poesía
1.3K 0 29

Питам се къде е моят свят

Как излиза се от този кръговрат

Като пръстен без начало и без край

Искаме животът да е рай

В шемет се въртим безспирно

Все живеем набаирно

В лудост моят свят живее

За да може да се оцелее

Питам се къде е моят свят

Скрит във всеки шарен цвят

Цветно искам да живея

В лудост да горя и да се смея

Моят свят е пъстър шарен

Слънчев съм във него лъчезарен

В много светове живея

С много цветове лудея

И не искам да сивея

Омръзна ми да крия

Да съм тия и ония

Дет' се правят на светия

Знам къде е моят свят

Ей го шарен и на всички ни познат

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • s-7 (Сиян Ривери)
    s-7 (Сиян Ривери)
    Цветовете,лудостта и омагьосаният кръг.Винаги вървят в комплект нали? хехе харесвам напомня ми... липсвах си :D
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Лудост има....Благодаря ЕМИ,БЕЛЛА....ТОПЛИНКА!!!
  • Zodiac-Samokov (Емилия Борисова)
    Zodiac-Samokov (Емилия Борисова)
    Щастливи са тези които успяват да се измъкнат от сивото и да се потопят в багрите... та дори и малко лудост не е излишна!
    Поздрав!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    ТАНИЧКА -БЛАГОДАРЯ!!!Трогна ме много стихчето!!!зарадва ме!!!
    МАГИ И НА ТЕБ БЛАГОДАРЯ!!!УСМИВКИ .ТОПЛИНКА ЗА ВАС!!!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    светъл и слънчев е твоят свят...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0