25 февр. 2012 г., 16:21

Моят свят

1.8K 0 6

Моят свят обитава две вятърни мелници,
две брези с попречупени клонки от време,
две сърца, лудо влюбени в своите делници,
две очи на дете - в своя смях просълзени.

 

В моя свят скитат няколко влюбени облака,
две-три бури с поръбени ъгли от нежност,
две души, като в сън - позакърпили болката
и забравени стихове, пожълтели от ревност.

 

Моят свят често крие във себе си мислите,
за които дори твоят свят не разбира
и във късната есен, запленена от листите,
в твойте нежни очи - моят свят не умира.

 

Моят свят всеки ден се сбогува със птиците,
всеки ден във ума му умират герои,
но красивата нощ - още гледа в зениците
и стопява се в миг... щом във тях... не е твоя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...