25.02.2012 г., 16:21

Моят свят

1.8K 0 6

Моят свят обитава две вятърни мелници,
две брези с попречупени клонки от време,
две сърца, лудо влюбени в своите делници,
две очи на дете - в своя смях просълзени.

 

В моя свят скитат няколко влюбени облака,
две-три бури с поръбени ъгли от нежност,
две души, като в сън - позакърпили болката
и забравени стихове, пожълтели от ревност.

 

Моят свят често крие във себе си мислите,
за които дори твоят свят не разбира
и във късната есен, запленена от листите,
в твойте нежни очи - моят свят не умира.

 

Моят свят всеки ден се сбогува със птиците,
всеки ден във ума му умират герои,
но красивата нощ - още гледа в зениците
и стопява се в миг... щом във тях... не е твоя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...