30 сент. 2009 г., 15:57

Моят свят е магия

1.2K 0 34

 

 

Разбрах - моят свят е магия,

изпълнен със тих благослов!

Сълзите ми - с тях ще изтрия

от себе си черен покров!

 

Пристъпям в градина прекрасна,

трапези отрупани с плод!

Чернилката, толкоз ужасна,

остана зад външния вход!

 

Понася ме чудната песен

с крилете на пъстри ята!

Не идва тук никога есен,

тук вечно струи светлина!

 

В най-святия извор пречиствам се

и ставам по-лека от дъх.

Сега вече дишам, усмихвам се,

откривам заветния връх!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми твоя магичен свят!
  • Благодаря за топлите думи Борис!!!
  • Валентина, сега ми стана ясно защо ти е харесала моята пролет! Защото обичаш да летиш и светлината да те гони! Стихът ти е възхитителен... във всяко отношение!!!
  • Благодаря ви приятели,за това,че макар понякога да отсъствам дълго пак четете произведенията ми!!!
    Благодаря Нели и на теб Ангеле!!!
    Веси прегръщам те!!!
  • "Сега вече дишам, усмихвам се,
    откривам заветния връх!!!"
    След такъв стих наистина се диша по-лесно!
    Поздравления от сърце, Валентина!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...