30 сент. 2009 г., 15:57

Моят свят е магия

1.2K 0 34

 

 

Разбрах - моят свят е магия,

изпълнен със тих благослов!

Сълзите ми - с тях ще изтрия

от себе си черен покров!

 

Пристъпям в градина прекрасна,

трапези отрупани с плод!

Чернилката, толкоз ужасна,

остана зад външния вход!

 

Понася ме чудната песен

с крилете на пъстри ята!

Не идва тук никога есен,

тук вечно струи светлина!

 

В най-святия извор пречиствам се

и ставам по-лека от дъх.

Сега вече дишам, усмихвам се,

откривам заветния връх!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми твоя магичен свят!
  • Благодаря за топлите думи Борис!!!
  • Валентина, сега ми стана ясно защо ти е харесала моята пролет! Защото обичаш да летиш и светлината да те гони! Стихът ти е възхитителен... във всяко отношение!!!
  • Благодаря ви приятели,за това,че макар понякога да отсъствам дълго пак четете произведенията ми!!!
    Благодаря Нели и на теб Ангеле!!!
    Веси прегръщам те!!!
  • "Сега вече дишам, усмихвам се,
    откривам заветния връх!!!"
    След такъв стих наистина се диша по-лесно!
    Поздравления от сърце, Валентина!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...