Разбрах - моят свят е магия,
изпълнен със тих благослов!
Сълзите ми - с тях ще изтрия
от себе си черен покров!
Пристъпям в градина прекрасна,
трапези отрупани с плод!
Чернилката, толкоз ужасна,
остана зад външния вход!
Понася ме чудната песен
с крилете на пъстри ята!
Не идва тук никога есен,
тук вечно струи светлина!
В най-святия извор пречиствам се
и ставам по-лека от дъх.
Сега вече дишам, усмихвам се,
откривам заветния връх!!!
© Валентина Харизанова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
