Разбрах - моят свят е магия,
изпълнен със тих благослов!
Сълзите ми - с тях ще изтрия
от себе си черен покров!
Пристъпям в градина прекрасна,
трапези отрупани с плод!
Чернилката, толкоз ужасна,
остана зад външния вход!
Понася ме чудната песен
с крилете на пъстри ята!
Не идва тук никога есен,
тук вечно струи светлина!
В най-святия извор пречиствам се
и ставам по-лека от дъх.
Сега вече дишам, усмихвам се,
откривам заветния връх!!!
© Валентина Харизанова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
