Разбрах - моят свят е магия,
изпълнен със тих благослов!
Сълзите ми - с тях ще изтрия
от себе си черен покров!
Пристъпям в градина прекрасна,
трапези отрупани с плод!
Чернилката, толкоз ужасна,
остана зад външния вход!
Понася ме чудната песен
с крилете на пъстри ята!
Не идва тук никога есен,
тук вечно струи светлина!
В най-святия извор пречиствам се
и ставам по-лека от дъх.
Сега вече дишам, усмихвам се,
откривам заветния връх!!!
© Валентина Харизанова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
