Моят сън е с изтъркани рими
Моят плаж от октомври до юни
е под слънце с морета на юг.
Край океана са топлите дюни,
всяка зима отлитам от тук.
Не оставам на никому длъжен
и потеглям на стоп по света.
Океанският бриз ми е нужен
и опъвам над него платна.
Но през юни отново се връщам
сред вълните на Черно море.
Край останки на старата къща
търся късчета синьо небе!
Търся място с гнездо до морето,
с южен вятър сред сивия дим.
Малък покрив и дворче, където,
като щъркел да имам комин.
Там в скалите опъвам платната,
по-далеч от модерния плаж.
По-встрани от попътния вятър
аз сънувам пак моя мираж:
На гърба, като Карлсон аз имам
чудна перка и чудни крила -
Аз съм тук през студената зима,
и летя със усмивка в снега!
Юри
Йовев
Ноември
2019 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Yuri Yovev Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Гледай ти, който пише детски стихчета, колко ведро пише за носталгията. Харесва ми този позивитивизъм. 