7 мая 2010 г., 20:18

Моят /твоят ден

942 0 12

Свити очи, изсъскване,

змийско намигване…

Невероятно нахъсани,

чак нямаме стигане…

 

Напред сме тръгнали,

встрани не поглеждаме.

На обиди обръгнали,

поглед не свеждаме…

 

Остро жило забиваме,

пускаме отрова бавна.

И хапем, не се крием -

че все нямаме равни.

 

Чудим се, това какво е?

Истината в моя/твоя ден?

Слава Богу – сън било е.

А дали? Мълчиш смутен…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...