Моят /твоят ден
Свити очи, изсъскване,
змийско намигване…
Невероятно нахъсани,
чак нямаме стигане…
Напред сме тръгнали,
встрани не поглеждаме.
На обиди обръгнали,
поглед не свеждаме…
Остро жило забиваме,
пускаме отрова бавна.
И хапем, не се крием -
че все нямаме равни.
Чудим се, това какво е?
Истината в моя/твоя ден?
Слава Богу – сън било е.
А дали? Мълчиш смутен…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Todos los derechos reservados
