vodoleia (Мария)
210 5959
May 7, 2010, 8:18 PM

Моят /твоят ден 

  Poetry » Other
705 0 12

Свити очи, изсъскване,

змийско намигване…

Невероятно нахъсани,

чак нямаме стигане…

 

Напред сме тръгнали,

встрани не поглеждаме.

На обиди обръгнали,

поглед не свеждаме…

 

Остро жило забиваме,

пускаме отрова бавна.

И хапем, не се крием -

че все нямаме равни.

 

Чудим се, това какво е?

Истината в моя/твоя ден?

Слава Богу – сън било е.

А дали? Мълчиш смутен…

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??