Ден след ден се будя, за да видя
празнотата, пламтяща вътре в мен.
Нощ след нощ не мога да се боря
с магията, хващаща ме в този плен.
Дните бързичко минават
и не питат – продължават...
А нощите смирено чакат
сълзите ми, отново да заплача...
Ето, ти стоиш на прага,
вперил погледа си в мен,
но хубавите дни потъват във забрава -
ти отиваш си, отиваш си от мен. ...