Feb 17, 2009, 3:53 AM

Моят вечен блян

  Poetry » Love
916 0 0

Ден след ден се будя, за да видя
празнотата, пламтяща вътре в мен.
Нощ след нощ не мога да се боря
с магията, хващаща ме в този плен.


Дните бързичко минават
и не питат – продължават...
А нощите смирено чакат
сълзите ми, отново да заплача...

 

Ето, ти стоиш на прага,
вперил погледа си в мен,
но хубавите дни потъват във забрава -
ти отиваш си, отиваш си от мен.

 

Спри! Не си отивай
по пътеката в нощта!
Виж ме, вървя след тебе
и наяве, и в съня!

 

Спри, почакай! Прегърни ме!
Аз главата си на твоето рамо ще подпра,
кротко сълзите твои ще изтрия
и ще те целуна с усмивка на уста.

 

Ненаситни устни в теб ще впия,
но ще се събудя, за да разбера,
че пак, улисана в магия,
била съм в капана на съня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...