5 нояб. 2023 г., 07:34

Моят вклад* срещу световний глад

992 0 28

Щом стъпя в парка – шум и гмеж,

замръзналото кралство се събужда –

настава в клоните кипеж

и тишината лай прокужда.

 

Цвърчи и гука градский лес,

търкаля вятърът шишарки,

листата рий проскубан пес,

старица сбира манатарки.

 

Бял гривяк в мантия на крал

в ръце ми гледа за трохички.

Гугутка с устрем на маршал

лети напред, преварва всички.

 

След пищно птиче пиршество

на песа куц глада залъгвам

и с тихо, кротко тържество

тъй както съм дошла, си тръгвам.

 

Притихва старата гора –

на хляба и салама иде краят.

За час че съм била добра

вълшебница, в града не знаят.

 

4.11.2023   5 ч. сутринта

 

https://www.youtube.com/watch?v=moSFlvxnbgk

https://www.youtube.com/watch?v=lPlZ2ll0LM4

 


*вклад /рус/ – принос

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прасетата и кравите са също живи същества, но няма да ги храня, за да ги заколя след това. А това, че някои хора се държат като прасета, вие вече ме убедихте. Хубава вечер и на вас.
  • Пожелавам ви да се издигнете дотолкова като личност, че да започннете да храните прасета и крави. Тогава ще бъдете наистина полезна. Хубава вечер!
  • Господине, аз не мога да вкарам България в Шенген, нито да строя огради по границата. Мога да храня гълъби и го правя. Хайде всеки да си върши това, което може, и да не бърка в паничката на другия за кирливи ризи, защото и неговата е пълна догоре с помия.
  • Госпожо, нима наистина не разбирате, че ние с вас сме в една лодка? И че докато се дърлим за правата на гургулиците, идват насам едни господа, които ще колят и вас, и мен с ръждива костура?... И последното нещо, за което ще им пука е кой в какъв спор е победил?
  • Аз съм природен емпат и заради това сега получих ниска оценка – моето страдание, за сметка на вашето щастие, че сте ме победили в спора. Какво искате още, Анани? Думата емпатия ми е известна, много отпреди да вляза в сайта, пък и съм на години, едва ли дамата е открила топлата вода.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...