Щом стъпя в парка – шум и гмеж,
замръзналото кралство се събужда –
настава в клоните кипеж
и тишината лай прокужда.
Цвърчи и гука градский лес,
търкаля вятърът шишарки,
листата рий проскубан пес,
старица сбира манатарки.
Бял гривяк в мантия на крал
в ръце ми гледа за трохички.
Гугутка с устрем на маршал
лети напред, преварва всички.
След пищно птиче пиршество
на песа куц глада залъгвам
и с тихо, кротко тържество
тъй както съм дошла, си тръгвам.
Притихва старата гора –
на хляба и салама иде краят.
За час че съм била добра
вълшебница, в града не знаят.
4.11.2023 5 ч. сутринта
https://www.youtube.com/watch?v=moSFlvxnbgk
https://www.youtube.com/watch?v=lPlZ2ll0LM4
*вклад /рус/ – принос
© Мария Димитрова Всички права запазени