30 окт. 2008 г., 09:08

Моята България

1.1K 0 20

МОЯТА БЪЛГАРИЯ

   24  карата от Родината ми

 

Ако зажаля някой ден за вино

от Одрин, Драма, Преспа или Струга,

налейте ми загорска медовина,

с тракийски мед от дива теменуга.

 

От тази чаша Памет ще отпия,

космичен код, Орфеева магия,

въгленче от нестинарска клада,

отломък от Перпериконски камък,

стрък трева от Онгълска ливада

и лъч поне от Ботевия пламък!

Лудо биле от могъща Рила,

тъжен лист от Яворова есен,

Шипченско небе - като от свила

и от Родопите космична песен,

от мрамор Пирински едно кристалче

и Охридска въздишка в полумрака.

Дори да каже някой, че съм алчен,

ще си поискам пак на Тангра знака!

От скъп приятел проверено рамо,

от стих Вапцаров несломима вяра,

дори недовъздишката на мама

като присъда - мяра според мяра!

 

България! - за миг ще я открия

в жадуван поглед, зареден с магия,

в коричка роден хляб - едничък залък,

пред който вечно ще остана малък!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...