Моята България
МОЯТА БЪЛГАРИЯ
24 карата от Родината ми
Ако зажаля някой ден за вино
от Одрин, Драма, Преспа или Струга,
налейте ми загорска медовина,
с тракийски мед от дива теменуга.
От тази чаша Памет ще отпия,
космичен код, Орфеева магия,
въгленче от нестинарска клада,
отломък от Перпериконски камък,
стрък трева от Онгълска ливада
и лъч поне от Ботевия пламък!
Лудо биле от могъща Рила,
тъжен лист от Яворова есен,
Шипченско небе - като от свила
и от Родопите космична песен,
от мрамор Пирински едно кристалче
и Охридска въздишка в полумрака.
Дори да каже някой, че съм алчен,
ще си поискам пак на Тангра знака!
От скъп приятел проверено рамо,
от стих Вапцаров несломима вяра,
дори недовъздишката на мама
като присъда - мяра според мяра!
България! - за миг ще я открия
в жадуван поглед, зареден с магия,
в коричка роден хляб - едничък залък,
пред който вечно ще остана малък!
© Николай Христов All rights reserved.
