4 июн. 2007 г., 23:47

Моята цигара 

  Поэзия
943 0 3

По цигарата ще ме познаете,
тя гори с особен пламък.
Вие може би дори не знаете,
че е правена от камък?

Тя е толкова почти-марлборена,
че й иде да запее.
Пред вратата й полу-затворена
даже слимчето бледнее.

Има толкова дари-желания,
че ще смае и алиса.
Нейните недей-ела-незнания...
не ме питайте какви са.

Тя е моята уж-фотография,
слонокостният ми замък.
Не й трябва проста епитафия -
че нали е въглен-камък!

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че една фея с императрични наклонности наближава да получи поща по имейлито.
  • Аз искрено те поздравявам!
    Без цигара не мога и 35 мин.
    Благодаря ти за този стих!

  • Много интересен и хубав стих!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??