Моята цигара
По цигарата ще ме познаете,
тя гори с особен пламък.
Вие може би дори не знаете,
че е правена от камък?
Тя е толкова почти-марлборена,
че й иде да запее.
Пред вратата й полу-затворена
даже слимчето бледнее.
Има толкова дари-желания,
че ще смае и алиса.
Нейните недей-ела-незнания...
не ме питайте какви са.
Тя е моята уж-фотография,
слонокостният ми замък.
Не й трябва проста епитафия -
че нали е въглен-камък!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
Мисля, че една фея с императрични наклонности наближава да получи поща по имейлито.
