По цигарата ще ме познаете,
тя гори с особен пламък.
Вие може би дори не знаете,
че е правена от камък?
Тя е толкова почти-марлборена,
че й иде да запее.
Пред вратата й полу-затворена
даже слимчето бледнее.
Има толкова дари-желания,
че ще смае и алиса.
Нейните недей-ела-незнания...
не ме питайте какви са.
Тя е моята уж-фотография,
слонокостният ми замък.
Не й трябва проста епитафия -
че нали е въглен-камък!
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
Мисля, че една фея с императрични наклонности наближава да получи поща по имейлито.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
