Моята цигара

4 jun 2007, 23:47

Poesía

942 0 3

По цигарата ще ме познаете,
тя гори с особен пламък.
Вие може би дори не знаете,
че е правена от камък?

Тя е толкова почти-марлборена,
че й иде да запее.
Пред вратата й полу-затворена
даже слимчето бледнее.

Има толкова дари-желания,
че ще смае и алиса.
Нейните недей-ела-незнания...
не ме питайте какви са.

Тя е моята уж-фотография,
слонокостният ми замък.
Не й трябва проста епитафия -
че нали е въглен-камък!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-06-05T05:02:06+03:00

Мисля, че една фея с императрични наклонности наближава да получи поща по имейлито.
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-06-05T00:32:10+03:00

Аз искрено те поздравявам!
Без цигара не мога и 35 мин.
Благодаря ти за този стих!
Aneta_kz (Анета)

2007-06-04T23:51:42+03:00

Много интересен и хубав стих!
Поздрави!