21 февр. 2025 г., 13:27

Моята цигулка

325 2 1

Какво съм аз без своята цигулка!?
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!

 

Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки
в миг изчезват грижите и хаосът страдален.
Щастие струи от тоновете нейни звънки,
В благородник ме превръща мене - роба кален.

 

И даже Бог, високо там в небесното си ложе,
заслушва се, от трелите прекрасни запленен.
Дано заради тях да се смили и да отложи
Страшния си Съд над нас поне със още ден.

 

Дано забрави той за нашата жестокост дива,
за пролетите от нас реки невинна кръв,
и борбата ни за власт, безчестна, некрасива!
Дано за тях забрави съдникът ни пръв!

 

И за петрола черен, що изливаме в морето,
за пошлата ни алчност, злоба, суета,
и белезите грозни, издълбани по лицето
на свидната ни, мила, майчица Земя.

 

Дори ако обаче залезът ни бъде предвещан
и родът човешки - до съдбовен край доведен,
на цигулката си пак ще свиря страстно, обладан
от минорните акорди на концерта ни последен.

 

Но на човека най-великото изобретение
ще лети во веки в Космоса студен, дълбок.
"Музиката то е, без съмнение!" -
веднъж един щурец ми каза с глас висок.

 

А аз ще свиря с моята цигулка под звездите,
на сцената Вселена - с тоз вълшебен инструмент,
сред морава някоя, зелена,
                    чак до края си на дните,
на щурците в акомпанимент.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pavlik Petrov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво послание, свири, нека звуците на цигулката ти огласят простора. Хареса ми!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...