Какво съм аз без своята цигулка!?
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!
Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки
в миг изчезват грижите и хаосът страдален.
Щастие струи от тоновете нейни звънки,
В благородник ме превръща мене - роба кален.
И даже Бог, високо там в небесното си ложе,
заслушва се, от трелите прекрасни запленен.
Дано заради тях да се смили и да отложи
Страшния си Съд над нас поне със още ден. ...