21.02.2025 г., 13:27

Моята цигулка

322 2 1

Какво съм аз без своята цигулка!?
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!

 

Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки
в миг изчезват грижите и хаосът страдален.
Щастие струи от тоновете нейни звънки,
В благородник ме превръща мене - роба кален.

 

И даже Бог, високо там в небесното си ложе,
заслушва се, от трелите прекрасни запленен.
Дано заради тях да се смили и да отложи
Страшния си Съд над нас поне със още ден.

 

Дано забрави той за нашата жестокост дива,
за пролетите от нас реки невинна кръв,
и борбата ни за власт, безчестна, некрасива!
Дано за тях забрави съдникът ни пръв!

 

И за петрола черен, що изливаме в морето,
за пошлата ни алчност, злоба, суета,
и белезите грозни, издълбани по лицето
на свидната ни, мила, майчица Земя.

 

Дори ако обаче залезът ни бъде предвещан
и родът човешки - до съдбовен край доведен,
на цигулката си пак ще свиря страстно, обладан
от минорните акорди на концерта ни последен.

 

Но на човека най-великото изобретение
ще лети во веки в Космоса студен, дълбок.
"Музиката то е, без съмнение!" -
веднъж един щурец ми каза с глас висок.

 

А аз ще свиря с моята цигулка под звездите,
на сцената Вселена - с тоз вълшебен инструмент,
сред морава някоя, зелена,
                    чак до края си на дните,
на щурците в акомпанимент.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pavlik Petrov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво послание, свири, нека звуците на цигулката ти огласят простора. Хареса ми!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...