21.02.2025 г., 13:27

Моята цигулка

318 2 1

Какво съм аз без своята цигулка!?
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!

 

Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки
в миг изчезват грижите и хаосът страдален.
Щастие струи от тоновете нейни звънки,
В благородник ме превръща мене - роба кален.

 

И даже Бог, високо там в небесното си ложе,
заслушва се, от трелите прекрасни запленен.
Дано заради тях да се смили и да отложи
Страшния си Съд над нас поне със още ден.

 

Дано забрави той за нашата жестокост дива,
за пролетите от нас реки невинна кръв,
и борбата ни за власт, безчестна, некрасива!
Дано за тях забрави съдникът ни пръв!

 

И за петрола черен, що изливаме в морето,
за пошлата ни алчност, злоба, суета,
и белезите грозни, издълбани по лицето
на свидната ни, мила, майчица Земя.

 

Дори ако обаче залезът ни бъде предвещан
и родът човешки - до съдбовен край доведен,
на цигулката си пак ще свиря страстно, обладан
от минорните акорди на концерта ни последен.

 

Но на човека най-великото изобретение
ще лети во веки в Космоса студен, дълбок.
"Музиката то е, без съмнение!" -
веднъж един щурец ми каза с глас висок.

 

А аз ще свиря с моята цигулка под звездите,
на сцената Вселена - с тоз вълшебен инструмент,
сред морава някоя, зелена,
                    чак до края си на дните,
на щурците в акомпанимент.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Pavlik Petrov Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво послание, свири, нека звуците на цигулката ти огласят простора. Хареса ми!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...