4 сент. 2007 г., 22:58

МОЯТА ДИЛЕМА

1K 0 9
Изкъпах се.
Избръснах се.
Сложих си парфюм...
Все същият.
А уж
денят
бил някак специален.
И в огледалото се гледах.
Нов кат одежди си облякох.
Да...
Имаше промяна някаква...
Ала каква?
Въпросът почна да ме мъчи...
Усетих Хамлет в себе си
да пита принципно
(Нали бе принц) :
Различен ли съм или не?...
Отговора търсих
да позная
себе си...
Не знам дали успях,
но в търсене едно видях...
Бях вече побелял,
ръцете ми трепереха,
единствено
в очите ми
един въпрос бодеше:
Различен ли съм или не?...
В черепа
е
отговорът скрит,
а той
все още бе
на
раменете ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много добре
  • Е, чак пък остарял и побелял...на срещата на Откровения не ми се видя да си толкова възрастен и грохнал
  • Огледалото лъже, Вальо
    Попитай приятелите, те казват истината
  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, Вальо!
    От сърце ти пожелавам щастие, прекрасни споделени мигове, още по-силен творчески подем и... Наздраве за здраве!
    /ааа, и... пишеш страхотно/
    Прегръщам те!!!
  • Неповторим си във всичките си превъплъщения, Вальо!!! Прегръдка и усмивки за твоя специален ден!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...