13 нояб. 2020 г., 12:28

Моята дъга.

479 0 0

Тези две ръце, колко труд са видели,

но никога не ми споменаха за умора.

Смело до мен вървиш ти,

и никога не ме остави без опора!

 

Такива хора трудно се намират,

не се търсят и привикват!

Те в живота ти идват сами,

орисани да бъдат добри. 

 

Това е дар да чуеш Баба,

топла супа и запалена камина.

Внучето около нея да се сгрее,

изпълнено със радост там да пее.

 

Думи няма да ми стигнат,

за да кажа благодаря.

Моите баби са най-пъстрата дъга! 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едмона Нейчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...