Моята дъга.

Тези две ръце, колко труд са видели,

но никога не ми споменаха за умора.

Смело до мен вървиш ти,

и никога не ме остави без опора!

Такива хора трудно се намират,

не се търсят и привикват!

Те в живота ти идват сами,

орисани да бъдат добри. 

Това е дар да чуеш Баба,

топла супа и запалена камина.

Внучето около нея да се сгрее,

изпълнено със радост там да пее.

Думи няма да ми стигнат,

за да кажа благодаря.

Моите баби са най-пъстрата дъга!