13 nov 2020, 12:28

Моята дъга. 

  Poesía » Verso libre
234 0 0

Тези две ръце, колко труд са видели,

но никога не ми споменаха за умора.

Смело до мен вървиш ти,

и никога не ме остави без опора!

 

Такива хора трудно се намират,

не се търсят и привикват!

Те в живота ти идват сами,

орисани да бъдат добри. 

 

Това е дар да чуеш Баба,

топла супа и запалена камина.

Внучето около нея да се сгрее,

изпълнено със радост там да пее.

 

Думи няма да ми стигнат,

за да кажа благодаря.

Моите баби са най-пъстрата дъга! 

 

 

© Едмона Нейчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??