Моята дъга.
476
0
0
Тези две ръце, колко труд са видели,
но никога не ми споменаха за умора.
Смело до мен вървиш ти,
и никога не ме остави без опора!
Такива хора трудно се намират,
не се търсят и привикват!
Те в живота ти идват сами,
орисани да бъдат добри.
Това е дар да чуеш Баба,
топла супа и запалена камина.
Внучето около нея да се сгрее,
изпълнено със радост там да пее.
Думи няма да ми стигнат,
за да кажа благодаря.
Моите баби са най-пъстрата дъга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени
