Моята есен
М О Я Т А Е С Е Н
Душа ми есен сеща,
блъска ме вълна гореща.
Тиха есен иде вън,
скръб залива ме - до дън.
Падат ми сълзите топли,
скъпи дни отиват си със вопли.
Гледам златний листопад,
а бушува в мене водопад.
Вси дърве се позлатиха.
Дойде си есен тиха.
Падна тя и в мене,
скръб носи - дар без време.
Есен моя, златна,
съдбо моя, непонятна!
Есен тъжна, но красива,
позлатила си ме, но съм сива!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
