Моята есен

Поэзия » Другая

669 0 4

М О Я Т А Е С Е Н

Душа ми есен сеща,

блъска ме вълна гореща.

Тиха есен иде вън,

скръб залива ме - до дън.

Падат ми сълзите топли,

скъпи дни отиват си със вопли.

Гледам златний листопад,

а бушува в мене водопад.

Вси дърве се позлатиха.

Дойде си есен тиха.

Падна тя и в мене,

скръб носи - дар без време.

Есен моя, златна,

съдбо моя, непонятна!

Есен тъжна, но красива,

позлатила си ме, но съм сива!

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ParvaNova (Ренета Първанова)

Благодаря ви, приятели: Младене, Стойне, Руми, Влад! Да това не е обичайният ми стил, позволете да ви изненадам - последните ми подобни стихове поставени тук са юношеските ми стихове.
Желая ви прекрасни мигове през тези жарки летни дни!

2015-07-29T14:17:30+03:00
rumbic (Руми)

Рени, натъжи ме твоята есен! И не защото есента по принцип е малко тъжен сезон, но тук усетих по-скоро твоята тъга, съпроводена от красотата на есента! Поздрав и ведро настроение ти пожелавам!

2015-07-29T09:50:11+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Рени, скъпа моя приятелко,
поздравявам те за оригиналната творба, но не съм спокойна. Пиши ми писмо! Ще чакам...
Желая ти спокойна вечер!

2015-07-28T22:58:39+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Отлично приплъзване по профила на фолклорното звучене, но без да се остава в него. Този стил, който ти непрекъснато обогатяваш напоследък, Рени, е отлично намерен. Финалът направо ме прикова:

"Есен моя, златна,
съдбо моя, непонятна!
Есен тъжна, но красива,
позлатила си ме, но съм сива!"

Оригинално и превземащо! Оценявам го най-високо!

2015-07-28T20:30:36+03:00