Jul 28, 2015, 8:11 PM

Моята есен

  Poetry » Other
672 0 4

 М О Я Т А   Е С Е Н

 

Душа ми есен сеща,

блъска ме вълна гореща.

Тиха есен иде вън,

скръб залива ме - до дън.

 

Падат ми сълзите топли,

скъпи дни отиват си със вопли.

Гледам златний листопад,

а бушува в мене водопад.

 

Вси дърве се позлатиха.

Дойде си есен тиха.

Падна тя и в мене,

скръб носи - дар без време.

 

Есен моя,  златна,

съдбо моя, непонятна!

Есен тъжна, но красива,

позлатила си ме, но съм сива!

 

 

 Ренета Първанова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели: Младене, Стойне, Руми, Влад! Да това не е обичайният ми стил, позволете да ви изненадам - последните ми подобни стихове поставени тук са юношеските ми стихове.
    Желая ви прекрасни мигове през тези жарки летни дни!
  • Рени, натъжи ме твоята есен! И не защото есента по принцип е малко тъжен сезон, но тук усетих по-скоро твоята тъга, съпроводена от красотата на есента! Поздрав и ведро настроение ти пожелавам!
  • Рени, скъпа моя приятелко,
    поздравявам те за оригиналната творба, но не съм спокойна. Пиши ми писмо! Ще чакам...
    Желая ти спокойна вечер!
  • Отлично приплъзване по профила на фолклорното звучене, но без да се остава в него. Този стил, който ти непрекъснато обогатяваш напоследък, Рени, е отлично намерен. Финалът направо ме прикова:

    "Есен моя, златна,
    съдбо моя, непонятна!
    Есен тъжна, но красива,
    позлатила си ме, но съм сива!"

    Оригинално и превземащо! Оценявам го най-високо!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...