Моята есен
М О Я Т А Е С Е Н
Душа ми есен сеща,
блъска ме вълна гореща.
Тиха есен иде вън,
скръб залива ме - до дън.
Падат ми сълзите топли,
скъпи дни отиват си със вопли.
Гледам златний листопад,
а бушува в мене водопад.
Вси дърве се позлатиха.
Дойде си есен тиха.
Падна тя и в мене,
скръб носи - дар без време.
Есен моя, златна,
съдбо моя, непонятна!
Есен тъжна, но красива,
позлатила си ме, но съм сива!
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
