Пухкава и малка Жужи,

аз съм изумена,

че от сладък сън ме будиш,

на юргана ми качена.

И опашчица от свила

под носа ми вееш.

Казваш ми: ”Не си сварила

млякото ми, де е?!”

Ах, ти, котешка принцесо,

 капризна и мила!

С тебе никак не е лесно.

Стига си се крила!

Уискас, дробчета и мляко

в купичките получаваш,

мяукаш сладко, мъркаш яко,

сякаш ме подканяш

да те гушна и   погаля.

С тебе искам да играя,

дъхче мое живо!

От персийчето не зная

коте по-красиво.