22 нояб. 2008 г., 16:25

Моята кула

1.3K 0 2
 Моята кула
 
(лирично)

 Моята кула - кула с илюзии,
              в златно, в сребро и брокат.
              Моята кула протяга снагата си -
              крехка, невинна. Мечта!

              Тя се издига високо в небето ми,

идва от пъстра душа.
Влиза в очите ми,гали ръцете ми,
пали безброй сетива.

Пълна с желания,с нежни ухания,
звуци обгръщат я пак.
Знае ли тя,че ще бъде пометена,
мразена в миг на тъга...

Тя е, която осмисля живота ми,
и се държи на мига.
 Даже забравя да диша устата ми.
Спирка за клети сърца.

Моята кула - кула с илюзии,
в златно,в сребро и брокат.
Моята кула ще вдига снагата си -
крехка, невинна. Мечта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само мога да кажа...УАУ... страхотно!
  • "Моята кула - кула с илюзии,
    в златно,в сребро и брокат.
    Моята кула ще вдига снагата си -
    крехка, невинна. Мечта!"

    Много чувствено и добре написано!
    Поздравче от Шкафчето!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...