Nov 22, 2008, 4:25 PM

Моята кула

  Poetry » Other
1.3K 0 2
 Моята кула
 
(лирично)

 Моята кула - кула с илюзии,
              в златно, в сребро и брокат.
              Моята кула протяга снагата си -
              крехка, невинна. Мечта!

              Тя се издига високо в небето ми,

идва от пъстра душа.
Влиза в очите ми,гали ръцете ми,
пали безброй сетива.

Пълна с желания,с нежни ухания,
звуци обгръщат я пак.
Знае ли тя,че ще бъде пометена,
мразена в миг на тъга...

Тя е, която осмисля живота ми,
и се държи на мига.
 Даже забравя да диша устата ми.
Спирка за клети сърца.

Моята кула - кула с илюзии,
в златно,в сребро и брокат.
Моята кула ще вдига снагата си -
крехка, невинна. Мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само мога да кажа...УАУ... страхотно!
  • "Моята кула - кула с илюзии,
    в златно,в сребро и брокат.
    Моята кула ще вдига снагата си -
    крехка, невинна. Мечта!"

    Много чувствено и добре написано!
    Поздравче от Шкафчето!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...