22.11.2008 г., 16:25

Моята кула

1.3K 0 2
 Моята кула
 
(лирично)

 Моята кула - кула с илюзии,
              в златно, в сребро и брокат.
              Моята кула протяга снагата си -
              крехка, невинна. Мечта!

              Тя се издига високо в небето ми,

идва от пъстра душа.
Влиза в очите ми,гали ръцете ми,
пали безброй сетива.

Пълна с желания,с нежни ухания,
звуци обгръщат я пак.
Знае ли тя,че ще бъде пометена,
мразена в миг на тъга...

Тя е, която осмисля живота ми,
и се държи на мига.
 Даже забравя да диша устата ми.
Спирка за клети сърца.

Моята кула - кула с илюзии,
в златно,в сребро и брокат.
Моята кула ще вдига снагата си -
крехка, невинна. Мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само мога да кажа...УАУ... страхотно!
  • "Моята кула - кула с илюзии,
    в златно,в сребро и брокат.
    Моята кула ще вдига снагата си -
    крехка, невинна. Мечта!"

    Много чувствено и добре написано!
    Поздравче от Шкафчето!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...