22.11.2008 г., 16:25

Моята кула

1.3K 0 2
 Моята кула
 
(лирично)

 Моята кула - кула с илюзии,
              в златно, в сребро и брокат.
              Моята кула протяга снагата си -
              крехка, невинна. Мечта!

              Тя се издига високо в небето ми,

идва от пъстра душа.
Влиза в очите ми,гали ръцете ми,
пали безброй сетива.

Пълна с желания,с нежни ухания,
звуци обгръщат я пак.
Знае ли тя,че ще бъде пометена,
мразена в миг на тъга...

Тя е, която осмисля живота ми,
и се държи на мига.
 Даже забравя да диша устата ми.
Спирка за клети сърца.

Моята кула - кула с илюзии,
в златно,в сребро и брокат.
Моята кула ще вдига снагата си -
крехка, невинна. Мечта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само мога да кажа...УАУ... страхотно!
  • "Моята кула - кула с илюзии,
    в златно,в сребро и брокат.
    Моята кула ще вдига снагата си -
    крехка, невинна. Мечта!"

    Много чувствено и добре написано!
    Поздравче от Шкафчето!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...